Скоростта ни убива

     Ние не искаме да се откажем от начина си на живот! Животът е ограничен, затова все бързаме -- за работа, за пътуването, за почивката,

за пазаруването, за ремонта, за срещата (не уточнявам каква), за сроковете и т.н, игнорирайки призива на хората на изкуството като

Стефан Вълдобрев, който в една своя песен призовава за забавяне. В припева доколкото си спомням се казваше "...забави, забави..!" Но не, борбата е за пари, представляващи в същността си човешко време, човешки труд, човешко здраве, човешки живот. Всеки иска да даде по- малък дан, а да вземе повече пари. Така ще му остане повече време и в същия момент -- повече средства, с които да осъществи идеала си за един "по-добър живот". Ресурсът "време" се използва по предназначение. Всеки знае, че времето е пари. И бизнесът с бусове, камиони, тирове няма намерение да ограничава скоростта. Хищният, алчен, безогледен, изеднически бизнес не може да си го позволи. Коренът на злото за войната на пътя (тя е съвсем реална, не е метафора, 1:1 има война на пътното платно!) ще бъде потърсен някъде другаде --там, където не съществува, но не и в развилнялата се псевдоикономика. Ще обвиним АПИ и лошите пътища...Но я почакайте, това изненада ли е, от вчера ли са амортизираните пътища (от същите тези тирове и строителни камиони, каращи постоянно претоварени)!? Асфалтът бил от социализма, особено в северна България, кръпките пък много гладки, нямало мантинели и знаци -- питам: "що за простотия"!? Психозата в държавата е пълна и се промотира на първо място от медиите, които са казионни, купени, манипулиращи, дори създаващи "общественото мнение", опиращи се на омразата едни спрямо други (омразата е много силно оръжие), имащи за своя първа задача да отклонят вниманието от  разюздания бизнес и да го прехвърлят към Пътната агенция, която през годините полага кански усилия да внесе поне елементарна нормалност, притисната от мизерните средства отпускани за пътни ремонти и строителство!! Вие имате ли най елементарна представа колко струва в евро качествената направа на 1 километър държавен път!? И колко пари се отпускат, какви изисквания се поставят от възложителя към пътностроителните фирми, работещи почти благотворително, превръщайки обектите в политически! И пътищата не са жп релси, макар и там да стават тежки катастрофи при висока скорост (напр. катастрофата при Хитрино). Пътищата са такива, каквито са и това едва ли ще се промени. За добрия шофьор няма лош път, както за добрия ездач няма лоша кобила! А на калпавия ... вълната му пречи! Шофьори и мениджъри, щом не ви харесват пътищата (това, разбира се, е само поза), ще ограничите скоростта! Когато завали и пътят е мокър, при гумите с които сте обути, веднага -- моментално намаляване на скоростта, за да не загиват невинни деца по колите и на пешеходните пътеки и тротоарите! А на онези, които хулят остарелите, неремонтирани пътища и улици с дупки, ще кажа:

"Не използвайте смъртта на детето, за да изклинчите асфалтиране на вашата улица или междуселски път, имайте малко доблест и не

подемайте медийната кампания срещу строителите на пътищата". Тях всеки ги подмята за щяло и нещяло, а когато работят по строителството на даден участък или ЛОТ ги хулят и псуват, че са разкопали...Е как се строи път без да се копае с тежка механизация?

Тези, които реват най-много, никога не биха работили в пътното строителство и няма да могат да забият и един пирон в кофража за някой водосток от десетките и стотиците по трасето. Ето така! Шофьори-- професионалисти и джигити --от днес нататък ще карате със съобразена с пътните условия скорост, за да не убивате деца! В противен случай, още този месец април 2025 г., ще загине още едно дете и виновни ще сте вие и бизнесът -- единствено и само вие! Но тук има и един скрит съучастник и това е съдебната система, "силовите структури" и МВР, което е длъжно да осъществява контрол на движението. Тези структури, както е известно (дори не е публична тайна), са под силно руско влияние. А Русия се нуждае от същите тези пари, генерирани от българския бизнес, за да води своите войни. Тук имаме явен конфликт на интереси. Разминаване на приоритетите и губещите сме ние, българските граждани. Защо представители на МВР бяха поканени и говореха по телевизионните медии, че били дали предписания, сигнализирали, макар и да не са инженери (това е културен шок: полицай -- инженер!),  че има проблеми с конструкцията на пътя, направен преди 50 години, а не си гледат тяхната работа -- да осъществяват контрол, ако е нужно постоянен, за да бъде спасено това 12-годишно момиче. Господа полицаи, никой не иска от вас да сте

инженери -- гледайте си работата, не се месете в това, което не разбирате, не хвърляйте вашата вина върху чужди рамене!! В същото време

никой не покани АПИ да се защити -- това не е демократично, а е неморално и ни напомня за едни други времена. По "Нова" или бтв ли

беше се оправдаха, че ги били поканили, но те не дошли -- това е сигурна, казионна лъжа. Така правят българските медии. Но това не е

добре за хората, данъкоплатците и невинните деца.

       В заключение ще кажа, че за съжаление убийствата на пътя няма да престанат. Наш съюзник е единствено късметът, шансът да не сме

в "неподходящото време на неподходящото място". Днес излизах за малко в Сливен и ми направи впечатление как хора, предимно възрастни, плахо се оглеждат пресичайки, дори не смеят да стъпят на пешеходната пътека. Приличаха на хора с някакъв дефицит. Защото

никой не е на тяхна страна -- те са сами! Но лицемерно обществото би ги защитило in memorian. После ще продължи по старому. Защото

такъв живот е "непреодолимо препятствие"!

       Не бързайте, намалете скоростта, поседнете 3 минути преди път..!

                                                                                              05. април 2025 г.

                                                                                              гр. Сливен