Спомени от една войнишка есен-трета част
Първите дни на слънчевата октомврийска есен в Русе бяха чудесно изпитание и опознаване на живота и любовта към онова, което предстоеше в рамката на девет месеца.
Започнахме с десетдневна карантина и оформяне на взводове,роти,учебен процес и три пъти на ден закуска,обяд и вечеря...
Сега тези мероприятия за българските момчета може да изглежда парадоксално и досадно занимание,но тези неща показват в индивидуален аспект,кой как се справя без максимата:"тати носи-мама меси!"
И тогава в главата на всеки от участниците избирателно си личи оформените характери и безхаберието на "мама и на татко детето!"
Имаше момчета,които не знаеха как да си завържат обувките(тогава бяхме с т.н. "цинтари"),те бяха груби ниски обувки и за да оформиш външният вид бяха задължително с гети...
На моменти "мамините синковци" изглеждаха трагикомично и не смогваха да се организират в рамките на определеното време...
Е,криво-ляво,дясно-бясно започвахме да оформяме и усвояваме войнишките си задължения, благодарение на един младши сержант,който всеки учебен взвод имаше!
Същата година за първи път в Българската армия щяхме да дадем клетва пред Отечеството в парадни униформи!
Някой от 1971 година,че и до днес едва ли ще се учудят толкова,но за по-голяма част от родителите и близките ми хора си беше събитие!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
