Опитвали ли сте се някога да излезете от пределите на собствения си свят и да погледнете нещата глобално. Не вашия собствен свят, а външния свят. В последно време хората толкова са се вглъбили в себе си и собствените си прищявки и егоистични мисли, че имам чувството, че са забравили, какво значи да си човек. Едни биват манипулирани от собствените си мисли и ум, други пък от мислите на някой друг. Не знам кое е по – лошо от двете. Опитвали ли сте без да ходите на някоя планина или връх, където видиш ли да се чувствате нищожни, че да усетите величието на света, опитвали ли сте се точно там, където сте на работното място, пред печката в къщи, дори на улицата. Опитвали ли сте да оставите егото и всички лъжи в който са ви накарали да повярвате или сами сте го решили да видите света толкова красив колкото е. Както когато сте го видели за първи път съвършен. Интересното е че когато изключите всички тези мисли и престанете да се вманиачавате и психирате ще забележите, че дори студа е прекрасен ...