Думата "успех" присъства в речника на всеки буден индивид, още от магията на първите му седем години.
Тогава образователните врати се отварят, поглъщайки ни със всичка сила. Бавно се превръщаме в нечии възпитаници и си набиваме в разума, че трябва да постигнем всичко, което другите искат от нас.
Разнищват идеите ни, не чуват гласовете ни и не виждат вдигнатите ръце, защото всяко наше мнение може да доведе до безуспешни цели и криворазбрани идеали.
Поемаме дъх, за да се приготвим за следващите дванайсет години, в които отново около нас ще кънти думата "успех", "успех", "успех". Ще се борим за успеха си, водени от това, че е единственото задължително нещо в живота ни. Ще забравим кои сме и накъде сме тръгнали, защото това не влиза в учебния материал, а ние сме длъжни да знаем само него. Ще се съревноваваме с хиляди връстници, платили и не платили за отличните си дипломи. Но ще бъдем всички равни, защото сме назубрили изпитните теми, а може би дори знаем отговорите от матурата. Ще чакаме ...