El Chupacabras е запазена марка на чудовището, известно още като Moca Vampire , съществуването, на което е декларирано от достатъчен брой очевидци, и датира още от 1975 година. Чупакабра, или " този, който изпива кръвта на козите", е животно, за което много се говори, но много малко се знае. Всичко започва преди повече от десет години с намирането на първите убити животни (домашни кози) в Пуерто Рико. Много фермери на острова намират избити брутално свои животни, включващи патици, гъски, кози и дори крави, забелязвайки, че те са напълно лишени от кръв през разрези, направени с хирургична точност. Всички убити притежават една основна обединяваща черта - телата им са напълно обезкървени.Има и друга характерност, която ги свързва - начинът на убийството им. При всички е един и същ - малки ранички на шията на жертвата. Нелепото в случая е, че първата реакция на пуерториканските власти по случая е набеждаването за убийствата на животните не друг, а внесените нелегално в Пуерто Рико крокодили. Мисълта, за всеки запознат с този вид хищник, звучи неадекватно, дори налудничаво, но поради липса на каквито и да е доказателства, както и на очевидци, видяли Moca Vampire , мнението на пострадалите е успешно приспано. Но не е толкова лесно да се поддържа този статут предвид последвалите събития. Откъслечните сведения, за убити по странен начин животни, за период от почти 20 години, будят смях и клевети, както и публично осмиване от националните медии. Всичко това, обаче завършва доста бурно, дори брутално, когато през 1995 година градовете Orocovis и Morovis са нападнати от странна напаст, избиваща живата стока на жителите им. Труповете на кокошки, патици, зайци и други малки домашни животни са с напълно обезкървени тела и често с липсващи вътрешни органи. За причина на смъртта се считат отново единични, малки отвори в телата на животните.

Системните убийства на домашни животни, в по-голямата част на Южна Америка, упорито започват да се приписват от населението на засегнатите райони, на този предполагаемо неизвестен на науката животински вид.Така ли е наистина, обаче? Защото 20 години всички доказателства са открито обябявани за фалшификация. Оттогава въпросните убийства се разпространяват на юг до Чили, а на север през територията на Мексико достигат до Маями. Голям брой убийства по същия обезкървяващ начин в Мексико създават истинска медийна сензация през 1996 година. Посредством шума в испано-езичните медии става ясно, че популацията на убиеца се разселва през Мексико към Съединените щати. Според UFO Magazine, oт първата му поява досега, името на Чупакабра се свързва с над 2000 документирани случая на убийства на домашни животни. Нещата далеч не спират дотук. През октомври 1999година бразилският вестник Brazil's Corriero Braziliense алармира обществеността за убийствито на 9 кози и 3 овце, убити с единична рана от ухапване на врата. Телата на животните са изцяло обезкървени. Бразилски очевидци описват нападателя, като летящо, или отскачащо много надалеч с мощните си задни крака, животно, приличащо на гущероподобна маймуна с ясно забележими червени очи. През април 2000 година фермери от Calamain, миньорско градче в суровата северночилийска пустиня, се събуждат от животинска паника, само за да намерят техните домашни кози и овце мъртви и с изпита кръв в собствените им ограждения. Отново са убити, с единична пробивна рана на врата, от неизвестен хищник. Властите в Calamain реагират мълниеносно, извиквайки на помощ националната гвардия. Стотици въоръжени войници предприемат масово претърсване на цялата територия с една цел - залавянето на чупакабра. Нощните патрули обаче не дават никакъв резултат. Дори скептиците признават, че убиецът не може да бъде пума или друго познато диво животно от областта. Неспособно да даде, каквото и да е разумно обяснение на случилото се, накрая чилийското правителство обявява за виновни подивелите кучета. Никой не вярва на изявлението.

Хората в засегнатите области са наплашени, суеверните страхове повдигат въпроси и местните власти са принудени да се справят със ситуацията. Убийствата на домашни животни продължават и далеч не се ограничават само върху козите. Убити са стотици домашни птици и немалко кучета и зайци. Всъщност, по-вярно е да се каже за властите, че се опитват да се справят със ситуацията. Наскоро Discovery излъчи филм, в който кмета на едно малко селце в Пуерто Рико бе мобилизирал ловната дружинка и бе определил нощни постове, които патрулирайки да предотвратят покушенията на домашни животни, както и суеверната уплаха на жителите в района. Резултатите не са особено обнадеждаващи. Пуерториканските власти поддържат теорията, че смъртта на жертвите се дължи на нападения от глутници или двойки подивели кучета, или други внесени незаконно и адаптирани към местните условия, екзотични хищници, като пантери или пуми, например. Директорът на Пуерториканският отдел за Агрокултури и Ветеринарна помощ- Хектор Гарсиа, настоятелно защитава тезата, че не става дума за нищо необичайно в разглежданите случаи. Някои от подчнените му дори изказват съмнения за това, че убийците могат да принадлежат към определена религиозна секта или пък просто е някой, който се забавлява за сметка на силното по тези географски ширини народно суеверие.

Вярващите в чупакабра са убедени, че съществува огромна по мащаби, правителствена и медийна конспирация, пазеща истината от хората, най-вероятно с цел да предотврати масовата паника и неудобните въпроси. Мнението от масата се поддържа и независимо от факта, че президентът, на пуерториканската представителна комисия по агрокултурата Хуан Лопез, прочита резолюция, назначаваща официално разследване с цел изясняване на ситуацията. Inside Edition изпраща екип в Пуерто Рико за да разследва историята. Те изобличават осмиващо в измама кмета на Канаванас, очевидец на чупакабра, и превръщат цялата история от сериозна в напълно забавна.

Нещата обаче продължават по много неудобен за всички начин, тъй като на практика убийствата на домашни животни не спират.Пуерто Рико не е повече изключителната ловна територия за това животно. Допълнително напрежение внася и фактът, че територията, на която въпросните покушения се извършват, е голяма и опитите за смислена борба срещу тях и установяване на стабилна обстановка просто излизат от контрол. В действителност, в наши дни, това е почти цялата територия на Латинска Америка. Наскоро, в броя на пострадалите от този феномен, се оказаха Никарагуа и Венецуела. Основателно съмнение буди въпросът: Как се вписват, във формулата " подивели кучета" или "внесени отвън хищници", всички тези убийства с един и същ стил? И после, стилът на убийствата от кучета или големи котки, притежава съвсем различен почерк.

Раните при убийствата на домашни животни от чупакабра, може би наподобяват ухапването от кучета и павиани, главно поради факта, че страните им са гладки и кръгли, но приликите свършват дотук. Тези рани преминават между дъгата на челюстната кост,през кожа, мускули и тъкани и достигат директно мозъка на жертвата, по специфично cerebellum, пробивайки го и причинявайки мигновена смърт на жертвата. Техниката на убиване е изкусна, като по този начин всяка съпротива от страна на животното се изключва. Когато раните се намират по хълбоците и коремната област на жертвите, пробивната рана в почти всички случаи преминава през стената на стомаха, много често достига до черния дроб в резултат, на което голяма част от течността му или самият той липсват. Стените на раната изглеждат естествено обработени (обгорени), с цел да не се губи от кръвта, а също и да се предотврати естествения процес на кръвосъсирване. Особено объркващо и характерно е, че няма никакви травми, ожулвания, разкъсвания от нокти, хаотични ухапвания или смазвания, счупвания и натъртвания по телата, особено от противоположната на раната страна, които са толкова обичайни в случаите на атака от други хищници. В почти сто процента от случаите изглежда, че жертвата не е имала никакви постмортални реакции и телата остават невкочанени до няколко дни след смъртта. Още по-невероятен е факта, че след някои от случаите на убийство, нищожното количество кръв, останало в жертвата не се сгъстява, нито се съсирва дни след настъпването на биологичната смърт. Последното и най-интересно заключение, потвърдено от почти всички очевидци е, че чупакабра изсмуква кръвта и телесните течности чрез езика си, а не посредством зъбите си. Именно през този гъвкав орган е възможно да се вкара силна разтваряща течност, способна да втечни вътрешните органи на плячката. В последствие, хищникът изсмукба полутечната маса от тялото. Следи от инжектираната в тялото течност са иззети и анализът им продължава, но от изтеклата информация става ясно, че разтвора е изключително богат на антикоагуланти и силни разлагащи ензими.

Изглежда всички тези систематизирани и документално описани данни, не са достатъчни за да се възбуди сериозно издирване на феномена от специалисти. Вместо това срещу чупакабра се повежда война без доводи от цялото "сериозно научно войнство". Следват много публикации от специалисти зоолози и палеонтолози, опровергаващи измисления мит за южноамериканския вампир. Отново Discovery излъчва през 2004 година документален филм в който специалисти изследват оставените следи от животното и след много подробен лабораторен анализ обявяват пред световната общественост, че това е просто подивяло куче. Изглежда мита е окончателно разбит. Вместо авторитетно затишие, от местните власти са докладвани голям брой директни срещи в няколко града включително Маями, Сан Антонио, Камбридж и Сан Франциско. На пасище във Флорида, 69 пилета, кози и патици са намерени мъртви , отново с безпогрешно отличаваща ги черта - напълно обезкървени. По ирония на съдбата точно след въпросния филм по Discovery, фермер от Тексас застрелва животното, след като за две нощи всичките му домашни птици са убити. Предвидливо прави снимки на трупа и ги изпраща за идентификация до офиса на горите в Тексас. Около 4 месеца по-късно оттам изпращат екип, който потвърждава истинността на твърденията му. Снимките са придружени с обширна статия и разпратени до всички големи медии. Разследването без каквито и да е обяснения е спряно, телесните останки - изети. Мичиган и Орегон са следващите в списъка. Изглежда единствения несъгласен с публичното му обявяване за измама е самият чупакабра. В научната журналистическа и общественост назряват съмнения, че всъщност феномена е целенасочено превръщан в мит. Кой би могъл да извлече ползи от създаването на такъв един несериозен облик, обаче?

Джордж Мартин, журналист от пуерторикански произход, изключително известен в световните медии, декларира, че обединена операция на американското правителство с пуерториканско съдействие е довела до залавянето на две от животните. Едно от възможните продължения е да бъде показан филм с аутопсията на създанията, а и е твърде вероятно историята да има съвсем друго развитие. Един от реалистичните варианти е доказателството на тезата, че всъщност това животно е генетичен продукт на някоя секретна лаборатория, озовал се на свобода, съзнателно или поради човешка грешка. Това никак не звучи невероятно като се вземат предвид последните демонстрации на генетични продукти и хибриди. И както е добре известно, до масовата публика достига само върха на айсберга, истинските гранични възможности на технологията се пазят ревниво в свръхсекретни лаборатории и информация за продуктите, които се разработват там излиза след години, дори десетилетия.

Мартин декларира също и още по-шокиращо твърдение. Според него представител на вида чупакабра е бил вече убит и кръвни тестове с база данни за създанието отдавна съществуват. Генетичните анализи дават информация за кръв, напълно несъвместима с човешката или с кръвта на кое да е животно, известно на науката. Преди твърдението да прозвучи напълно невероятно, журналистът предоставя информация за количествените концентрации на магнезий, фосфор, калций и калий,които са далеч по-високи от съответстващи им концентрации в нормалната човешка кръв. Албумино-глобулиновият фактор [RG ratio] е намерен за напълно различен. В момента не е възможно пробите, взети от кръвта на чупакабра, да бъдат погрешно отнесени към познати кръвни аномалии вследствие на болестни мутации. Всички тестови резултати доказват, че няма никакво припокриване на състава и концентрацията на кръвните компоненти с вече познатите животински видове. В заключение на това, според Мартин следват два основни извода: чупакабра притежава свръх-технологичен лабораторен произход или е привнесен вид с...извънземен произход.

Джордж Мартин е изключително уважаван журналист, който не би заложил, извоювания с дълги години упорит труд, авторитет зад безпочвени твърдения. От друга страна, срещите и описанията на очевидците биха могли да са далеч от истината, стилът на убиване на жертвите много по-леснообясним и доказателствата взети от телата на чупакабра ведно с кръвните тестове и аутопсиите все още се считат за твърде несериозни от научната общественост. Всичко това, обаче изведнъж се превръща в много сериозна база доказателства за световните медии, когато неочаквано чупакабра е убит в Никарагуа и е изследван от учените на Свободния Национален Никарагуански Университет. В края на изследванията обаче, учените установяват, че трупът е всъщност полу-разложено тяло на куче и ентусиазмът на криптозоологическата световна общност преминава в ироничен сарказъм. За кой пореден път на историята с вампирския мит се слага категоричен край. Никой не би чел с интерес история, озаглавена "Чупакабра се оказва Чихуахуа". В действителностдоверието към резултатите от въпросният "научен" анализ е много ниско.

Крайно необичайно, доста от логичните по същността си теории, елиминиращи възможността животно от рода на чупакабра да съществува и да ловува толкова близо до човешките обиталища, се натъкват на нелогичното противоречие от непрекъснато растящ брой сериозни очевидци. Много от тях дават показания под клетва и се подлагат на тест с детектора на лъжата. В Съединените Щати резултатите от въпросното устройство имат тежестта на доказателство в съда. И когато детекторът само потвърждава техните твърдения, превръщайки ги в доказатекство, тогава...!? Oсобено интересни са способностите на въпросното животно, записани така както очевидците ги предават. В над 90% от случаите хората, натъкнали се на чупакабра твърдят, че умее да сменя цветовете си като хамелеон. Демонстрира интелигентно поведение и основни способности да се укрива добре, за да остава незабележимо. Преднамерено избягва директните контакти с хора, затова е труднооткриваемо и ако изобщо екземпляри от вида са заловени, то това в никакъв случай не е било лесна задача.

Друг интересен факт е, че очевидците описват животното стоящо изправено на два крака, покрито с козина, с малка маймуноподобна глава, дълъг гъвкав и бързоподвижен език, ясноразличими кучешки зъби и дълги като на морско свинче шипове по гърба. Единодушието в това описание от хора раздалечени на хиляди мили един от друг налага мнението, че не всеки от свидетелите може да бъде обявен за лъжец. Много от фермерите живеещи доста отдалечено от най-близкия град дори не знаят как се нарича животното и при докладването си пред властите често използват определения като "крилата маймуна с дълги шипове по гърба". Когато се придвижва по земята и по клоните, използва и четерите си крайника, като предните са трипръсти, къси и силни, за разлика от маймунсклите, които са по-дълги от задните и вероятно неговите служат само за хващане на плячката при убиването и. Освен това предните му крайници са снабдеми с определено дълги нокти, въпреки, че следи от тях по почвата или телата на жертвите на са намерени. Скача бързо и надалеч само чрез задните си крайници и оставя впечатление у наблюдаващите го, че е способно да лети или планира. Предполага се, че за целта има свити на гърба си крила или, че въпросните шипове при скок се разтварят като крилете на насекомо и му позволяват да планира. Определено ловува от засада, спускайки се от клоните на дърветата или покривите на постройките.

Още едно много смислено твърдение е, че въпросният организъм би могъл да е продукт на генетични манипулации с човешки гени. Др. Чан Канчен, учен с руско-китайски произход, на базата на генетични манипулации, вече е създал нови видове от електронно кръстосани растения и животински организми. Той е официалният създател на електронна система чрез която може да бъде взето биоенергетично поле от ДНК на един жив организъм и да бъде пренесено на друг такъв. Използвайки тази супертехнология, той вече е създал хибриди между патици и кокошки, кози и зайци, както и нови видове растения комбинации между царевица и пшеница, и между краставица и диня. Въпросните видове са произведени посредством свързване на генетична информация от различни живи организми, съдържаща се в техните биоенергетични полета посредством транспортирането им с технология използваща ултразвукови честоти за осъществяването на биологичната връзка. Всички видове са нови и стабилни, защото могат успешно да се размножават и да запазват присъщите характеристики и на двата първоначални вида от които произлиза хибрида в следващата генерация. Ако руснаците са създали вече тази технология, къде би трябвало да са в надпреварата Америка и другите мощни икономически страни? Следователно в никакъв случай лабораторният произход на чупакабра не бива да се зачерква в графата на възможностите за произход. Нещо повече, взимайки предвид последните достижения в тази област произвеждането му от доста години е напълно възможно. И ако Мартин отговаря на въпроса "КАК?", то определено предстои намирането на отговори и на въпросите "КОЙ?" и "ЗАЩО?"

Каквато и да е истината, скоро ще бъде открита. Повече по въпроса енеудобно да се мълчи и за властите и за пострадалите. Ангажирани с решаването му са сериозни професионални организации и резултатите от работата им се обявяват периодично. Факт е, че отричане на съществуването на животното в настоящия момент е неразумно. Също е факт, че няма веществено доказателство за съществуването му или няма воля да бъде предоставено такова. Каквато и да е истината за нещата, откриването и безспорно ще сложи точка на неудобните въпроси. И за двете страни.