Това, литературата, е най-великото изкуство за мен. Разбира се, ако можех да рисувам или да танцувам толкова добре, колкото мога да пиша, щях да си мисля друго, но такъв е животът. Не знам как има хора, които просто не усещат литературата. Или може би не я усещат, именно защото нейната магия е в това да не я разбира всеки.

Толкова е трудно и същевременно прекрасно да изразиш себе си с думи, да влееш чувствата си в текста и да се надяваш, че този, който ги чете, ще ги почувства и за момент ще погледнете света през едни очи. Да вдъхновиш някого с думи наистина е прекрасно. Вчера случайно попаднах на някакъв teen сайт, в който имаше специална секция, наречена „Моята мечта”. И каква беше изненадата ми да видя там едно мое произведение, написано в миг на вдъхновение. В него бях изляла душата си, когато откривах щастието във всяко нещо. И изглежда моето вдъхновение беше вдъхновило някой друг, че даже беше сложено и да служи за пример и отново за вдъхновение на други хора. На млади хора. Не мога да опиша гордостта, която изпитах и радостта, че написаните от мен редове са достигнали поне до един човек. Иска ми се да вдъхновявам хората, да им давам поне малко от своята вяра и позитивизъм. А чувството, че те са го възприели, е наистина несравнимо. Пожелавам на всеки творец да го усети и да се вдъхнови наново. И да успее не само да изрази себе си чрез изкуството, но и да накара другите да разберат вътрешния му свят.