Всъщност, съм доста горд със себе си. В последно време се случват доста неща, дори не искам да започвам да описвам. Доста наясно съм и с целта си в живота… за начина, по който искам да се развият нещата в него.

Всички ние сме тук за да търсим щастие, нали така казват… Нашето съзнание е създадено така, че да ни кара да се чувстваме добре за всичко, което увеличава възможността ни за оцеляване и размножаване.

Дали съм щастлив през цялото време?! Не! Но винаги си има надежда.

В момента съм сам вкъщи. Така ще е за няколко дена… Мисля, че е полезно да имаш малко самотно време.

Не искам да се презадоволявам, но искам да съм доволен. Искам да съм доволен с моята човечност.

Снощи излизах. Бях на няколко събирания, в случая - дискотеки/клубове. Дали ми харесва да излизам така и дали си прекарах добре?! Да, харесва ми, но защо ми харесва?

Някои хора се опитват да бъдат в добро настроение преди да излязат. Искат да бъдат така, за да си прекарат добре. Не мисля, че нещата стават така. Отиваш на парти и позволяваш на настроението там и другите хора, да те... “сложат” в това настроение. Нали затова го правиш.

Какво е правилното настроение?! Някои казват, че е увереност. “Само да имах увереност”. Не е това, ние сме създадени да се страхуваме, да се чудим. Затова трябва постоянно да се климатизираме в тези чужди среди - срещането на нови хора, доброто време, което прекарваме заедно и т.н.

Според мен трябва компетентност. Да знаеш как да си прекараш добре, да знаеш как да комуникираш с другите хора, как да живееш собствения си живот.

Ако скачаш от самолет, не ти трябва увереност, трябва ти компетентност. Не искаш да се разбиеш на земята, без да дръпнеш онази връвчица, нали?! Представете си когато сте на басейн и трябва да скочите за пръв път. Знаете, че водата е студена и когато влезете в нея, ще ви е неприятно и дискомфортно. Но когато скочите няколко пъти и престоите малко в нея, ви става приятно. След това скачането в басейна става забавно… вече си мокър.

Но когато се прибереш и на другия ден отидеш отново на басейн. Отново се появява същия страх. Същия дискомфорт. Нормално е да изпитваме страх. Хубаво е обаче, въпреки този страх, да го осъзнаваме и да се преборваме с него. Някой беше казал - “Feel the fear and do it anyway” (Изпитай страха и го направи въпреки това). Даже има и такава книга. Трябва ви разрешение да изпитате страх ли?! Ок, изпитвайте го, но не се оставяйте на него. Ето ви го… погледнете ме в очите следващия път, когато се видим и ще имате това разрешение. Страхуваме се… понеже така сме създадени. Все пак сте част от този 6.5 милярден социален кръг, наречен - човечество. Разкривайте го, разследвайте го…

Това е самотното ми време сега… с вас. Дали ще излизам?! Засега - не. Но знам, че ако изляза тази вечер. Ако се облека, ако си оправя прическата, сложа си парфюм и изляза, ще правя това, за което съм бил създаден - да бъда сред други хора. Само че искам това време да бъде игриво и забавно. Искам да изкарам най-доброто от другите, иначе на мен ще ми е скучно, нали?!…

… Като се замисля… всъщност… излизам!