Защо НЕ може да има смъртно наказание!

    Смъртното наказание е съдебно постановена екзекуция на човек, извършил тежко престъпление,(като за най-тежкото приемам убийството на човешко същество).

   Съгласно чл.3 на Универсалната декларация за правата на човека, приета от ООН на 10 декември 1948г., “всеки има право на живот...”. Под “всеки”, предполагам, трябва да се разбира наистина всеки, дори човек извършил тежко престъпление като отнемане на чужд живот! 10 октомври е световен ден срещу смъртното наказание. По този повод през 2003 г. Европейската комисия излиза с декларация, в която призовава да бъде прекратено прилагането на смъртното наказание "при всички обстоятелства" и във всички страни.

  Tемата за смъртното наказание е много важна и съществена за човешкото общество и дискусиите по нея, които са се водили, са били много, на различни места, от различни хора, в различни ситуации. Аргументите против смъртното наказание са много! Тук ще се опитам да изведа и синтезирам по важните и съществени (поне според мен) от тях.

   На първо място, трябва да се отбележи, че вместо да спре насилието, смъртното наказание го поражда и засилва! Убийството е тежко обществено престъпление и висша проява на жестокост и нехуманност от страна на всеки, който го извършва. Наказването със смърт означава, че органите съдебната власт отговарят на насилието с насилие. Никой няма право да отнема човешки живот. Ако един престъпник е убил човек, той трябва да бъде съден и наказан, за да разбере той и обществото, че това е неправомерно действие. Но ако неговата присъда е смъртно наказание, това би объркало обществото и би означавало, че отнемането на човешки живот за едни е наказуемо, а за други не! Разбира се, това е недопустимо, тъй като всички са равни пред закона! А и смърта на убиеца няма да върне обратно престъплението, което е извършил или човешкия живот, който е отнел.

   Друга парадоксална ситуация при смъртното наказание е, че то въвежда преофесията(ако мога така да я нарека) убиец! При изпънението на смъртното наказание трябва да има поне един човек, който да го изпълни т.е. да включи ел.стол, да пусне газовата камера, да сложи бесилото и т.н., тъй като не се очаква от наказания сам да го направи. (Използват се и специални инджексии за по-безболезнено умъртвяване, но това не променя ситуацията, тъй като отново трябва човек, който да ги постави, а и осъдения като резултат пак умира) Това означава, че трябва да има човек, чиято работа  да е финализирането на наказанието т.е. да убива!!! И то безнаказано. И нещо повече – убиването да му е негова работа. (Аз не вярвам някой доброволно да се съгласи да работи подобно нещо и да си съсипе психиката и съвеста, отнемайки по задължение човешки живот всеки свой работен ден!) Това довежда и до друга мисъл или по-скоро риторичен въпрос - може ли отнемането на човешки живот да бъде задължение за някого?!... Въвеждането на смъртното наказание би ни върнало във вековете на Инквизицията!!!

   Много важен и съществен аргумент против смъртното наказание е възможността за съдебна грешка! Неточни или недостатъчни доказателства, неправилно провеждане на разследването и подобни грешки на следователи или други органи на реда (грешки, които все пак са човешки и напъно възможни, а и в повечето случаи – напълно неумишлени и несъзнателни) биха довели до осъждането на невинен човек. Така, ако той бъде осъден на смърт, ще бъде пролята кръвта на невинен човек! И тя ще лепне върху ръцете и съвестта не само на съдията, прокурора и “палача”, а върху цялто общество, допуснало да загуби свой член по такъв нелеп начин!!! (Сещам се в момента за една арабска поговорка: Което се е случило веднъж, ще се случи и втори път!) Представете си какво ще стане, ако зачестят подбните случаи на съдебна грешка, а при подобно положение, когато е намесен човешки живот, за зачестяване може да се счита дори повече от един такъв случай. Това би довело до тотално сриване на правосъдието, а правото пък е в основата на обществото... Към съдебната грешка може да се добавят и спекулации или корупция. Става въпрос за подкуп от трето лице на съдия да осъди някой на смърт, с цел лична облага т.е. премахване на неудобно лице. Разбира се, като се има пред вид изискването за съдии (в България например) - да са  хора с висока нравественост, висше юриическо образование и опит в правосъдието – това изглежда немислимо, но все пак не е невъзможно да се случи! Особено, ако се приложи натиск!

   За съдебна грешка или за смъртни наказания с цел политически облаги няма нужда да давам по-подробен пример, тъй като случаят с Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропулу, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж е твърде пресен и познат на всички българи, а вече и на целия свят!!! Типичен жесток и брутален пример!!!! Шест невинни вишисти с най-хуманната професия, със семейства и бъдеще, осъдени да смърт за нещо, което дори не биха си помислили да извършат!!!! Шест човека, които 8 г. живеят в мизерия, чакайки да бъдат екзкутирани – като по-този начин се нанасят и сериозни неимуществени/морални вредни и на техните семейства. Шест човека, за чиито присъди вече протестират не само 8-те милиона български граждани, а се правят протести в цяла Европа!!!... Лесно може да се види, че смъртното наказание не само може, но се и използва преднамерено, с користни цели и против справедливостта и обществеността!

Това ли е подходящото общество? Инквизиционното!?

   Като едни последен аргумент искам да цитирам един от законита на България – правова държава, която (според Конституцията си) “гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.”

   “Закон за изпънение на наказанията”:

“Чл. 2. (1) Изпълнението на наказанията има за цел:

а) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 1998 г.) да поправи и превъзпита осъдените към спазване на законите и добрите нрави;

б) да въздействува предупредително върху тях;

(2) Изпълнението на наказанията не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на осъдените.”

   Повече от очевидно е, че един нарушител на закона не може да се поправи и превъзпита, ако е мъртъв!

   В обобщение искам да спомена, че целта на правосъдието е да поправя. Не жестоко да наказва, а да показва, да поучава. Да показва кое е правилно и кое не! Убийството на човек е най-брутален престъпен акт! Но ако накажеш някой за убиство със смърт – как ще разбере тогава самото общество, че убийството е пресътпление, щом може да се изпълнява от някои пък безнаказано! Всяко убийство е нетолеруемо и именно това трябва да се покаже на  обществото. Щом има тежки престъпления – това значи, че обществото е нездраво и трябва да се поправи. А това не може да стане с неговото ликвидиране – унищожаването на членове на това общество!! (Да не забравяме все пак и един съществен факт, а именно, че по-голямата част от обществото е религиозно и нарушаването на една от десетте божи заповеди от страна на органите на реда би довело до ценностен хаос сред хората. Най-близката логика до обикновения човек би била, че щом може да се нарушава една заповед и то с божествен характер, следователно, би могло да се нарушават всякакъв вид заповеди и правила за поведение!!!)

-> ! Написаното тук отразява изцляло свобоното лично мнение и се извинявам, ако съм засегнал някого по някакъв начин.