samotnata_x (Надя Стоянова)
183 197
18 сент. 2011 г., 00:10

Защо я биеш? 

  Журналистика » Социальные статьи
1728 0 6
1 мин за четене

Тя те вбеси и този път. Но не се овладя. Не успя! Хвърли чашата в стената, но и сега нямаше смисъл, не можа да задържиш нещата под контрол. Тя не млъква. Крещи срещу теб, а ти искаш просто да спре. Само това. Молиш я. Викаш. Но не.


Тръгва си, хващаш я. Удряш. И сега се мразиш повече от всичко. Тя е на земята и плаче, а ти? Ти стоиш вдървен. Осъзнаваш се. Прегръщаш я. Извиняваш се. Късно. 
От носа ù капе кръв, от носа на твоята жена. Тази, която ти направи вечеря, която те прегърна, която те вбеси... 


Поставяш ръка под носа ù и кръвта се стича по твоята ръка, по оръжието на престъплението, което е част от същността ти. 

Вдигаш я. Бързо взимаш ключовете и затваряш вратата, докато носиш жена си. Колата е долу, а Тя... Тя просто стои и те гледа. Поглед, изпълнен с отвращение, с омраза, но не по-голяма от твоите собствени.


 Качвате се. Мълчите. Караш нервно, а тя още не знае къде е. Ти също. Болницата за пръв път е прекалено далеч. Всичко е далеч, освен грешката.

Превързват я. Питат как е станало. Бравата, стълбите... – паднала е! Лекарят  не вярва, но мълчи. Сътресение и няколко шева – почти не си личи счупеното. Жена ви е счупена, но вече само отвътре. 


Път към вкъщи – тихо отново. И стълбите, и по вратата, и по ръцете ви... все още кръвта е там. Засъхнала, но пазеща кода на болката. На удара.

Сутринта. Празен гардероб.  Сам в леглото. Няма я нито нея, нито закуската... Само вие и капките засъхнала кръв. 


Това е краят, а можеше просто да  преглътнете. Да я обичате цяла, а не малко счупена, но отвътре. Струва ли си?

© Надя Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??