(35) Спомени за траур

Днес, в тоз светъл ден
   Крача гордо
      След теб,
         Приятелю мой
В твоя път
   Земен последен
      Те изпращам
         Като герой

А леденият вятър
   Оловното небе
      Ароматът на родната пръст
         Сега пеят за теб
Желаят да те изпратят
   Гордите орли
      Голите потъмнели дървета
         Великите снежни планини

Но който не е заставал
   Със своите гърди
      Пред стена от куршуми
   Или срещу вражеска сеч
      Със голи ръце,

         Препускащ по тресяща се в ужас земя,
            Той не ще ни разбере...
         Защо сега за мен
      Е най-високата чест
   Да бъда отново до теб
      Във този последен земен момент...

И да нося във себе си
   Искра от твоя пламенен огън
      И вярност
         И смелост...

За да се вдъхновявам 
   От твоя идеал

      Борба
        Съдба

      И път към безсмъртие...

Очаквам и много се радвам
   Че ще те срещна отново
      В онзи прекрасен съдбовен ден
         След последната тръба...
Когато със химни

   Сред фанфари, в светлини
      Във възторг и във висини
         Ще бъдем озарени
      И посрещнати
   Лично от Бог

За нов живот
   И вечност
      Във непреходна слава
         Пред целия вселенския събор 
За да служим със тебе

   Отново
      На истината
         Със вярност,

            Със правда
      И с онази вечна

         Несъкрушима 

            Любов...

текстът е публикуван отделно: 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/spomeni-za-traur

видео:

https://youtu.be/bFD9A4Y10uM

в памет на дядо ми В. и братята му, чиито имена са изписани в преддверието на СУ

(свободна импровизация на пиано, записана през 1995 г.)