Изрезка

Комментарии

• 

  меланхолик (Йордан Серафимов)

  Благодаря ти, от теб да прочета такъв коментар е голяма чест за мен, нещата ти звучат про и до колкото разбрах се занимаваш професионално със звук. Тази песен си беше предимно за мен, на един дъх я направих преди около година на компа на приятелката ми, ей-така с микрофон за скайп и слушалки от телефон, но нямам абсолютно никакво време да се занимавам с почти нищо, особено с музика, за съжаление, и за това я пуснах в такъв вид. Не знам дали ще я довърша, за мен за съжаление песента живее в този си вид в който съм я представил тук и нямам стремеж да я променям... Аранжимента си го исках да е минималистичен, мислех си само за един пад отгоре ама нямах време за нищо, нито да изравнявам звука нито да измислям акомпанираща мелодия с пада отгоре и в крайна сметка остана така, най-вероятно завинаги. Просто за да я има. Колко недовършени идеи имам, може би в друг етап от живота ми ще имам възможност да надграждам и да се занимавам и да се усъвършенствам, но засега това е невъзможно да ми е приоритет. Ти имаш ли някаква идея ей-така на примависта за аранжимент, за мен тази песен съществува в момента само като акордна прогресия с темпо и вокал, и бих се зарадвал на свежа идея наготово, до която не знам кога ще имам време и възможност и вдъхновение и талант, за да се справя сам.

  2014-11-05T14:51:32+02:00
• 

  меланхолик (Йордан Серафимов)

  Радвам се че ви харесва песента ми, записах я ей-така нашега но с голямо желание да облека в музика тези прекрасни стихове:
  
  1
  
  Изтормозени рими,
  в главата ми лазят,
  излюпват се гниди
  и снасят, и снасят...
  
  От външнния свят
  ме изрязват -
  от злото навън
  се пазя,
  в завивка от мисли.
  
  Боли ме, студът
  ме прегръща,
  в скута си ме приютява,
  и стъмва се, и стъмва
  се около мене.
  
  Припев:
  Във зими нужни
  изплаквам тъга,
  и тихо се сгушвам
  до пролетта -
  не, не умирам,
  във себе си се
  прибирам.
  Х2
  
  2
  По гърба на изрезката
  има лепило,
  по него се стича
  синьо мастило.
  
  И капе в пейзажа,
  където стоя си,
  някак изрязан.
  
  И търся къде да се
  лепна,
  до кого да се сгуша,
  обещавам ще слушам -
  не, няма!...
  
  А по гърбът ми,
  лепилото съхне,
  черни боклуци
  пропило.
  
  Ще рухна,
  плачът ми,
  изгнилата тъкан
  отмива,
  през плътта ми,
  малко цветенце
  път си пробива.
  
  Припев 2:
  През призми чужди
  се пръскам в дъга,
  и разтапям се сякаш
  на ушким в снега,
  и всичко е толкова
  бяло, цяло...
  През призми чужди
  се пръскам в дъга,
  и разтапям се сякаш
  на ушким в снега,
  и всичко е толкова
  бяло, цяло...
  
  Във зими нужни,
  изплаквам тъга,
  и тихо се сгушвам
  до пролетта -
  не, не умирам,
  във себе си се прибирам.
  
  През призми чужди
  се пръскам в дъга,
  и разтапям се сякаш
  наушким в снега,
  и всичко е толкова бяло,
  цяло...
  
  Весела Огнева

  2014-11-04T18:26:55+02:00
• 

  Humiliation (Антон Дамянов)

  Страхотно е, даже мисля, че по - ниското качество на вокалите добавя по - "филмирана" атмосфера.

  2014-11-04T01:01:09+02:00