Само ритъм, бас линия и вокал, - доста недовършено, кофти звук който почти не успях да оправя с еквалайзера, - но пък пази първоначалния заряд който си ми харесва. По текст на приятелката ми.
Report an issue
Flag us for an irregularity if you think a work is plagiarized or does not comply with the rules.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!
Благодаря ти, от теб да прочета такъв коментар е голяма чест за мен, нещата ти звучат про и до колкото разбрах се занимаваш професионално със звук. Тази песен си беше предимно за мен, на един дъх я направих преди около година на компа на приятелката ми, ей-така с микрофон за скайп и слушалки от телефон, но нямам абсолютно никакво време да се занимавам с почти нищо, особено с музика, за съжаление, и за това я пуснах в такъв вид. Не знам дали ще я довърша, за мен за съжаление песента живее в този си вид в който съм я представил тук и нямам стремеж да я променям... Аранжимента си го исках да е минималистичен, мислех си само за един пад отгоре ама нямах време за нищо, нито да изравнявам звука нито да измислям акомпанираща мелодия с пада отгоре и в крайна сметка остана така, най-вероятно завинаги. Просто за да я има. Колко недовършени идеи имам, може би в друг етап от живота ми ще имам възможност да надграждам и да се занимавам и да се усъвършенствам, но засега това е невъзможно да ми е приоритет. Ти имаш ли някаква идея ей-така на примависта за аранжимент, за мен тази песен съществува в момента само като акордна прогресия с темпо и вокал, и бих се зарадвал на свежа идея наготово, до която не знам кога ще имам време и възможност и вдъхновение и талант, за да се справя сам.
Радвам се че ви харесва песента ми, записах я ей-така нашега но с голямо желание да облека в музика тези прекрасни стихове:
1
Изтормозени рими,
в главата ми лазят,
излюпват се гниди
и снасят, и снасят...
От външнния свят
ме изрязват -
от злото навън
се пазя,
в завивка от мисли.
Боли ме, студът
ме прегръща,
в скута си ме приютява,
и стъмва се, и стъмва
се около мене.
Припев:
Във зими нужни
изплаквам тъга,
и тихо се сгушвам
до пролетта -
не, не умирам,
във себе си се
прибирам.
Х2
2
По гърба на изрезката
има лепило,
по него се стича
синьо мастило.
И капе в пейзажа,
където стоя си,
някак изрязан.
И търся къде да се
лепна,
до кого да се сгуша,
обещавам ще слушам -
не, няма!...
А по гърбът ми,
лепилото съхне,
черни боклуци
пропило.
Ще рухна,
плачът ми,
изгнилата тъкан
отмива,
през плътта ми,
малко цветенце
път си пробива.
Припев 2:
През призми чужди
се пръскам в дъга,
и разтапям се сякаш
на ушким в снега,
и всичко е толкова
бяло, цяло...
През призми чужди
се пръскам в дъга,
и разтапям се сякаш
на ушким в снега,
и всичко е толкова
бяло, цяло...
Във зими нужни,
изплаквам тъга,
и тихо се сгушвам
до пролетта -
не, не умирам,
във себе си се прибирам.
През призми чужди
се пръскам в дъга,
и разтапям се сякаш
наушким в снега,
и всичко е толкова бяло,
цяло...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.