13 июл. 2013 г., 01:51
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Поезия на сърцето
Не, не искам самотата да броди из вечерта
Не искам сълзите да ми стичат
Не искам да виждам моята душа в самота
Ако това е любовта
не искам да чувам дума за това
предпочитам вместо това
по пътя да бродя в самота
Не искам да чувам плача на душата ми
Не искам да чувам гласа на сърцето ми
Това ли е любовта, в тунел насред самота
Това ли е любовта, в гората на нощта
С боси крака вървя във пепелта
мерийке се в целта на самота
Усещам как розите бодливи
толкова не справедливи
В сърцето ми се впиват
и накрая ме провокират
Припев:
Спомени болезнени сипят се от душата ми
Спомени забравени не спират да ехтят
Къде си, сега моляте кажи ми
Сърцето ми върни и любовта ми сподели
Всичко се срина...
Втора част
Лудоста ме настига
чупя и троша, докъде ме докара лудостта
(Видя ли докъде ме докара лудостта)
Падам в бездната на пропаста
Но кога ли ще настигна краят на свобода
Гледам назад и се проклинам
Отново глупост изричам
Как може да съм такъв глупак
И себе си на дявола да продам
Допълнителна информация: Това е не завършен текст, имайте това във предвид.