Поезия на сърцето

Не, не искам самотата да броди из вечерта

Не искам сълзите да ми стичат
Не искам да виждам моята душа в самота

Ако това е любовта
не искам да чувам дума за това

предпочитам вместо това
по пътя да бродя в самота

Не искам да чувам плача на душата ми
Не искам да чувам гласа на сърцето ми

Това ли е любовта, в тунел насред самота
Това ли е любовта, в гората на нощта

С боси крака вървя във пепелта
мерийке се в целта на самота

Усещам как розите бодливи
толкова не справедливи

В сърцето ми се впиват
и накрая ме провокират

Припев:

Спомени болезнени сипят се от душата ми
Спомени забравени не спират да ехтят

Къде си, сега моляте кажи ми
Сърцето ми върни и любовта ми сподели

Всичко се срина...

Втора част

Лудоста ме настига
чупя и троша, докъде ме докара лудостта
(Видя ли докъде ме докара лудостта)

Падам в бездната на пропаста
Но кога ли ще настигна краят на свобода

Гледам назад и се проклинам
Отново глупост изричам

Как може да съм такъв глупак
И себе си на дявола да продам

Допълнителна информация: Това е не завършен текст, имайте това във предвид.