Лилави минзухари, целуваха нощта.

Между боровете стари, открили нежността.

От радост очите ми плачат.

Любовна наслада се лее.

Криле въжделени копнеят.

Душата ми в полет живее.

Тръгвам по пътища прашни.

Издигат се пилони безлични.

Как ми липсвате – весели вишни,

потопени във пролетна истина.  

Ако мъничко пламъче свети?

Ако има искряща жарава?

Любовта ни разцъфнало цвете,

е пренесла душите ни в Рая.