Как  идваха думички, свежи, напудрени.

В душата чертаеха нова дилема.   

Напираха нощем да вземат превес

над здравия, тягостен, уличен стрес.

И  лягаха тихо в леглото ми мрачно.

Усещах се странен, потънал в прозрачност.  

Но  хрумка една озари ме във миг.

Събудих се. Станах. Прописах във стих.

Душата се стресна. Сърцето заби.

Ех, радост и мъка във мен се роди!