2 июл. 2010 г., 00:47

* * *

808 0 6

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фабер Все права защищены

 

"Аз съм. Аз кой съм? Небето е първично чисто и непроменливо, докато облаците са временни. Общите привидности изчезват с изчерпването на всичките явления. Всичко е илюзорно, лишено от същност , всичко е празнота (вакуумност*). И сме тук, още живи, отново тук от незапомнени времена. Тук не се научава нищо, винаги същите грешки, неотменимо същите ужаси открай време, както винаги. Обаче в една празна стая светлината се обединява с пространството. Те са едно и също неразделно нещо. Светлината се обединява с пространството в едно и също нещо. Аз съм. Аз кой съм? Светлината се обединява с пространството в едно и също неразделно нещо. Аз съм. Аз кой съм?"

 

* vaquita - празнота?

Комментарии

Комментарии

  • Любимо небе!
    Толкова е красиво с облаците... човек може да си мечтае за какво ли не... и може би това е истинският живот... на душата
    Благодаря ти за това фото!
    Звучи и като есе
  • Страхотно - как ги обичам, защото не се повтарят!
    Привет!
  • Може да не са били същите, защото "моите" бяха близо до Рила, освен ако са се придвижили до Витоша!?
  • Напоследък и аз доста снимах тези облаци, надвиснали тежко над Витоша

Выбор редактора

Коледарче

terita

КОЛЕДНА ПРИТЧА ЗА ЧЕРВЕНОШИЙКАТА Ще ви разкажа история, чута от моята баба. Баба я научила от своята...

Тайнството на красотата

Bezzhichen

SONY DSC - W310; f/3; 1/60 s; ISO 100

Танцът на Валкирии

terita

Aurora Borealis - Слънчев вятър