Баба Марта  художник

Палитра грабна Баба Марта 

и върху бялото направо

взе да цапа със зелено,

но като погледна, гледа и видя,

че тук таме  по земното платно

се мяркат и сивочерни петънца,

и взе да духа,  фуча и кърши дърве

та  туй платно на слънце кат исъхне

да стане от сиво-черно на кафяво.

Ма, като духа, духа, и фуча

и небето мрачно сиво смело

във синьо с бяло понашари

и почна да го съзерцава в унес,

и гледа, гледа па си рече

- не стига нещо, бе човече!

И във палитра впери поглед,

видя там цветове и други,

и топна четка върху тях,

па като Дядо Поп с босилек,

размаха я над мокрите поляни,

градини, покриви, дървета.

Пак гледа, гледа и замахна,

та плисна цяла кофа дъжд,

поръси и снежец за малко,

и по платното побеляло

отново почна да твори!

Твори твори, но няма време,

потропа и на портата април.

А тя платното пъстро зърна

и в изстъпление последно

намръщена излезе в отпуск!