11 июн. 2009 г., 16:42

Дори слънцето умира...

1.2K 0 3

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма значение Все права защищены

- Ти пък какво знаеш за живота? Не ти вярвам, изглеждаш толкова... обикновен!- каза богинята.

- Знам достатъчно, премъдра богиньо! Зная, че всичко има своя край! О, приливи и отливи е живота ни! Приливи и отливи, жестоки вълни и бурни ветрове, изпълват всеки следващ ден. И те се редуват и се менят тъй бързо, също като нашите чувства. И напълно всичко в живота така се променя, нищо не е вечно, всичко умира и всичко се ражда наново.

-А слънцето? То е вечно! Аз го сътворих! Дърветата сътворих, но те изгарят. Хората създадох, но те умират. Облаците създадох, но те бягат и изчезват. Моретата бурни и те се бунтуват и осмиряват в този непрестанен кръг на живота. Но слънцето... слънцето гори вечно и това няма да се промени.

-Да, богиньо. Думите ти са прави и от тях като вино се лее жестоката истина. Може да загубя живота си, зная, но ти грешиш за едно... Слънцето не е вечно. Нима не знаеш, че при всеки залез умира и при изгрев се възражда като феникс над света. Аз с очите си го видях. И ето го пак залеза гори... И дори слънцето умира...

Комментарии

Комментарии

  • Залезът и посланието под него въздействат силно!
    ...Не бива огънят да се превръща в пожар,защото тогава заприличва на слънцето...
  • ОБОЖАВАМ тази снимка
  • нищо реално не умира, просто вселената трансформира всичко...нищо не се губи=)

Выбор редактора

В полет

kdlaz

За любителиете на птиците - снимката е направена на езерото Керкини - невероятно сборище на много ви...

Ранна морска утрин 🇧🇬

lyr

Ранна морска утрин при скалите на Сарти.

Коледарче

terita

КОЛЕДНА ПРИТЧА ЗА ЧЕРВЕНОШИЙКАТА Ще ви разкажа история, чута от моята баба. Баба я научила от своята...