- Ти пък какво знаеш за живота? Не ти вярвам, изглеждаш толкова... обикновен!- каза богинята.
- Знам достатъчно, премъдра богиньо! Зная, че всичко има своя край! О, приливи и отливи е живота ни! Приливи и отливи, жестоки вълни и бурни ветрове, изпълват всеки следващ ден. И те се редуват и се менят тъй бързо, също като нашите чувства. И напълно всичко в живота така се променя, нищо не е вечно, всичко умира и всичко се ражда наново.
-А слънцето? То е вечно! Аз го сътворих! Дърветата сътворих, но те изгарят. Хората създадох, но те умират. Облаците създадох, но те бягат и изчезват. Моретата бурни и те се бунтуват и осмиряват в този непрестанен кръг на живота. Но слънцето... слънцето гори вечно и това няма да се промени.
-Да, богиньо. Думите ти са прави и от тях като вино се лее жестоката истина. Може да загубя живота си, зная, но ти грешиш за едно... Слънцето не е вечно. Нима не знаеш, че при всеки залез умира и при изгрев се възражда като феникс над света. Аз с очите си го видях. И ето го пак залеза гори... И дори слънцето умира...
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
...Не бива огънят да се превръща в пожар,защото тогава заприличва на слънцето...