Изсъхнало дърво

Видях изсъхнало дърво-

душата на старица.

Дълбоко хлътнала в пръстта,

разпъната светица.

Животът пускал през душата и

изгнили коренища

и преобърнал суетата и-

превърнал я във нищо.

Била е някога и тя

красива, стройна, млада

и топла грешница в нощта...

А после - листопада.

Оголените клони, мрак.

Студени дълги нощи.

Душата и под похлупак

все още диша... Още.

След старта следва бърз финал.

Изтрива. Заличава.

Във корена ще легне тя.

Пръстта ще наторява.

И целия и жив живот-

мечти, деца, и хубост,

ще глътне гладната земя...

Наистина е лудост.

Но трябва да живеем. Знам.

Дори да сме наясно.

В небето има звезден храм.

И има много място.

Павлина Йосева