Дантели се диплят в моите нозе,

със страст и любов ме прегръщат,

изпълват със щастие моето сърце,

далече ме носят и връщат.

Разплела, разпуснала буйни коси,

вълната се хвърля в брега си

и в нейната песен морето шепти.

Тя носи загадка с дъха си —

дъха на безкрайното синьо море

със своята шир безгранична.

Все трепка красиво с прозрачни криле

вълната красива, обична.

Петя Дубарова