7 апр. 2022 г., 14:54

Сладка болка с цвета на есен 

Фотография » Природа, Предметы, Другие
1070 8 18

© Молитва Все права защищены

Шумоля си нещо из къщата и си мисля - как е възможно да има такива невероятни чудеса по света като печена тиква, дебели и напращели от захар червени чушки пълнени с ориз на фурна, салата от червено цвекло с повечко оцет, орехи, изпълнили черупките с неразгадани знаци по тях, смокини с екзотичен аромат, зимни круши, обикновени на вид, пълни със сладък сок, събиран през цялото лято, оранжевото, червеното и жълтото по короните на дърветата, наситено синьото на небето с плуващи достолепно облаци, които ни намигат понякога, ситните вълнички по повърхността на езерото, с които се забавлява вятърът, пътеките от опадали листа и голите клони на дърветата, късното и косо есенно слънце, което си рисува дълги сенки, и  понякога се забавлява да се промушва през неочаквани места и да светва в очите ни. Мирис на изгорели листа от съседния двор, тук-там тъничка ивица дим от нечий комин, шумът на изсъхналите вече листа и непокорството на ружата, която продължава да цъфти в двора, сякаш не се интересува, че идва зима. Лятото, което още не си е отишло, защото стои упорито в главите ни и настоява да е вечно. О, октомври! Изобилие от красиви, топли цветове. Обещание за топли зимни вечери около масата и чаши с червено вино. Смях, закачки, глъч! Празници и делници. Скъпи приятели и близки! Обич, прегръдки и пълнолуния. Как е възможно всичко това и още толкова много да ни е подарено? 

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички, които сте ме забелязали и сте коментирали тук. Радвам се на топлото отношение към моите "експерименти".
  • Поздравления!
  • С Хари.
  • Всичко е възможно, но съзерцанието търси отговори в противното...
  • На пръв поглед цветовото решение ми се видя странно, но след това разбрах, че то изолира плода и го прави видим... Харесва ми!

    Добре дошла Молитва!
  • В теб открих няколко таланта, сигурно имаш и още, но най- важното, контактуваш лесно и може разбира се Руми! Бъди щастлива!
  • И аз така си мисля, Цвете. Благодаря!
  • Красотата е в простичките неща. Впечатлена съм!
  • Всяка тема или жанр изискват своя минимализъм. Ама нали човек се учи цял живот?
  • Не знаех, но сега го забелязах във фотографиите ти. Всеки фотограф си има свой почерк и предпочитания. Въпросът е, колко минимален, да е минимализмът?
  • Аз съм много голям почитател на минимализма. Колкото по - малко, толкова по - добре. Благодаря за коментара, Сенд.
  • Красиви и чисти цветове, игра на светлините и сенките, това е добре, но малко ми липсва закачливата хрумка, като да напълниш с вода или сода каната и вътре да има мехурчета, например.
  • Благодаря, Безжичен!
  • Живях трийсет години в къща с градина. Двадесет и пет - пропилени в работа. Последните пет - пълноценни, защото имах време и възможност да наблюдавам светлината, да се радвам на дръвчетата и цветята и да оценя съвсем малките неща, които носят най - много щастие, Руми / нали може така да се обръщам?/
  • Понякога думите са в повече, понякога помагат, Джаки. Благодаря!
  • Харесвам начина, по който представяш творбите си, Молитва. Вълнуват ме. Поздравления!
  • Когато човек си задава такива въпроси и открива красота в най - малкото, достига до: богати сме, защото всичко това с обич ни е подарено! Поздравления
  • Имаш фантазия на откривател! Снимките ти са интересни, текстовете-импресии под тях - също.
Предложения
: ??:??