kohrida (Даниела)
158 3952
12 дек. 2007 г., 01:18

Смирение 

Фотография
1175 0 19

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво! Поздравления за снимката!
  • Ковачева, Вие си умно момиче. И мисля че си усетила - това е моя начин да преценявам хората, които не съм виждал очи в очи
  • Благодаря ви, приятели
    ---
    Пепа, стихът е великолепен! Да ти призная, когато именувах снимката, първо се спрях на подобна тема. Даже исках да е с препрадка към песента на Веселин Маринов - "Изхвърлени цветя" по текст на Дамян Дамянов. Но, не знам защо - отказах се. Очевидно и у теб се е родила такава асоциация и това много ме радва
    ---
    Рени, никакви такива, стиховете са твоите деца и сестри - без теб не могат
    ---
    Томанов, на "вие" ли ми говориш или имаш предвид всички посетили ме? Както и да е - не ме ядосваш, дори ме усмихваш Обичам предизвикателни коментари, особено когато съдържат обосновани тези. НО! Тази снимка има претенцията САМО да бъде метафора/сравнение : "Стройна като фиданка"; "Очи като маслини"; "Устни като малини"; "Лице - трендафил". При изображенията също се използват такива стилови фигури Относно прераждането - не казвам, че съм против .. нооо това е друга и мноого дълга тема
  • може да ви поядосам ,но не ми се струва реално да се приписват човешки качества на растениявиж ако има нещо вярно в теорията за прераждането-лошо! кофти е да откъснеш пра,пра,пра вуина си без да разбереш и да я оставиш да увяхнеа иначе за снимката спор няма -много е добра !


  • Откъснатото цвете
    е като кратката любов.
    Красиво, интересно,
    за час, за ден, за нощ...
    Душата с нежност гали,
    омагьосва сърцето,
    дарява нежност, ухание,
    но все пак идва момента,
    когато увяхва само
    и загива без следа,
    като кратката любов,
    захвърлена небрежно -
    някъде си в паметта...
    Интересна снимка се е получила, макар че в нея има тъга...Поздрави Дани!


  • Браво, Дани! Супер снимка!Кокичето е може би едно от най-нежните и ефирни цветя...Много ми допадна снимката!Поздравявам те!
  • Благодаря Даниела...това ми е достатъчно..исках да ЗНАМ твоята сензитивност...така обяснено ме удовлетворява.
  • В края на пътя идва ...смирението ...завинаги.
    --------
    уморени, нежни от любов
    кокичетата спят смирени,
    сбрали в крехките телца
    сълзи и обич в умиление...
  • Това е философия...Поздравявам те!
  • "...За тебе бях
    лунен лъч в уханен мрак,
    блясъкът на звзден прах,
    шепот на един монах.
    За тебе бях смисълът на всеки ден,
    днес съм вече дъх студен,
    ти остана стар рефрен..." /"За тебе бях" - Лили Иванова/
    ---
    Ники, не можеш да си представиш колко любима ми е тази песен!!! Нямам думи! Щастлива съм, че ми я подари отново! Благодаря ти!

  • Невероятна снимка!!! Поздрави!!!
  • Аз съм ти почитател,знаеш!Сетих се за една друга песничка-мисля,че се вписва
    http://youtube.com/watch?v=1wM1KyQNDp8
    Дано ти хареса.
  • А аз имам стих за младостта, приличаща на кокиче,
    но наистина след това неизбежността...
    И докато сме живи, дали се смиряваме!?
    Много замисъл в снимката, браво, мила!!!
  • Здравейте! Благодаря, че сте ме посетили и тук
    ---
    Мариета, песента напълно отговаря на заглавието си - нощ.. самота..!!! Благодаря ти, поласкана съм от вниманието ти!
    ---
    Ина, щом те е докоснала, друго не ми трябва... Благодаря!
    ---
    Детелина, да си призная много се чудих какво заглавие да сложа. За разлика от повечето ми снимки, за тази не се роди с нея. Взирах се и се опитвах да попия настроението й. Така почувствах унилите им главици, пълзящи надолу, без капка жал за самите себе си! И така ги видях като смирени хора пред болката, самотата, дори смъртта! /Не казвам, че подкрепям подобно отношение/. И ако има някаква поука, тя би следвало да е нещо като това, което Роси е написла. Надявам се да съм ти била полезна, Детелина
    ----
    Роси, усетила си...!!!
    ----
    Ники, следваш ме като верен почитател! Ценя това и благодаря за събричастността
  • Дани,Дани...поредната възхитителна фотография!Изпипала си я страхотно.
  • Това е Живота във всичките му проявления, дори и в смъртта. Той си знае работата. А ние сме тук, за да му помогнем да изпълни мисията си, да изпълним и нашата мисия. И да се научим да приемаме...дори и смъртта.
  • ..Гледах доста снимката ти...нещо в заглавието не ми се връзва..Би ли обяснила идеята, за което предварително благодаря...Иначе черно-белите фотоси винаги са ме вълнували...Поздрави!!!
  • Не мога да се въздържа !
    http://youtube.com/watch?v=FkCsXYDFYOc
    Музиката просто е фон !
  • Даниела !!!
    Снимката е жестока и вдъхновяваща.
    Готова да роди стих .
    АПЛОДИСМЕНТИ !!!
Предложения
: ??:??