4 апр. 2009 г., 13:18

Вятърът отвява мислите ми като калинки...

3.7K 0 9

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нежното Ласо Все права защищены

"Аз те попитах за какво мислиш, а ти ми каза:
-Не зная. Вятърът отвява мислите ми като калинки.
Тогава аз вдигнах ръка, хванах една мисъл и я затворих в шепата си като в кибритена кутийка. Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка:
-"Не искам да си отиваш!"
Усмихни се.
Какво, че ще си отида?
На далечен път заминават и жеравите, но ще се върнат.
Зад червените къщи изчезва Слънцето, но ще се върне.
И влаковете се завръщат, нали?
И хората.
Какво са разстоянията метър и километри?
Има очи, които виждат през високите планини.
Има мисли, които летят над безкрайните равнини.
Има хора, които никога не се разделят.

Усмихни се.
Има хора, които никога не се разделят!"


                            Недялко Йорданов

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

* * * 🇧🇬

LATINKA-ZLATNA

Коледарче

terita

КОЛЕДНА ПРИТЧА ЗА ЧЕРВЕНОШИЙКАТА Ще ви разкажа история, чута от моята баба. Баба я научила от своята...

В полет

kdlaz

За любителиете на птиците - снимката е направена на езерото Керкини - невероятно сборище на много ви...