Пристъпваш в двора
и стъпките те следват
пътеката шуми в листа,
които поздрави отправят-
добре дошла, добре дошла..
от далече се прибра!

Къщата е същата..
самотна тя без теб била,
сега те поздравява с топлина!
Стените се усмихват,
стола те приканя,
килима с теб се движи в лекота,
а кухнята немее и несмее
да се надява.. на това и онова!

Дивана е разсеян,
но подвиква ти - ела,ела..
седни си, в къщи си - ела, ела!
Краката ти се подкосяват
очите ти са насълзени,
от устните проронваш само-
та аз съм у дома!