Лунно перо

1 июл. 2015 г., 17:32

Картины

884 0 0

Аз дочаках нежният полъх на нощта,
Рязко вперил поглед към небесата.
Изкрящи звездици пленяваха душата ми.
Ах,
и Луната беше там-останал по нея, онемял!
Сребърни нишки я обгръщаха.
Беше толкова красива!
Аз гледах нея, тя гледаше мен...

И сякаш за миг осъзнах-всяка частица, всяка капчица светлина
сякаш образуват
пера.

Лунно перо

Свързани произведения

Комментарии

Предложения