Аз дочаках нежният полъх на нощта, Рязко вперил поглед към небесата. Изкрящи звездици пленяваха душата ми. Ах, и Луната беше там-останал по нея, онемял! Сребърни нишки я обгръщаха. Беше толкова красива! Аз гледах нея, тя гледаше мен...
И сякаш за миг осъзнах-всяка частица, всяка капчица светлина сякаш образуват пера.