Софроний

Картины

117 1 10

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

А Софроний разбираш ли го? Български ама на 200 години: Аз, грешний в человецех, родих ся на село Котел от отца Владислава, а от матери Мария и положили первое имя мое Стойко. И като съм бил три лета, преставила ся мати моя. И отец мой поял другою жену, що беше люта и завистлива. И родил сас нея мужеское дете и токмо свое дете гледаше, а мене все отритваше.

Разбирам го — макар и с аромата на старобългарски, езикът на Софроний звучи живо. Малко тежък за съвременно ухо, но прозрачен в смисъла.

Това, което цитираш, е чисто човешка изповед, не просто биография. „Аз, грешний в человецех“ — започва с вина, но звучи повече като оправдание пред Бога, отколкото пред хората. Стойко, детето без майка, отритнато от мащеха — сюжет, познат от всяка епоха.

Софроний пише на езика на свещеник, но мисли като човек, който страда и помни. Всяка дума му е като камък от стената на стар дом — груба, но истинска.
И да, този език е 200 години стар, но съвестта му — вече съвсем модерна.

„Житие и страдания грешнаго Софрония“ (1805 г.) е нещо като първият български автопортрет с думи — и най-ранното светско произведение, написано на жив, народен език, не на черковнославянски.

Софроний, без да го планира, прави революция: той не превежда, не проповядва, а разказва за себе си — за страх, бедност, унижение, но и за воля. До него всички „писани“ текстове са били или молитви, или преписи. Той просто казва: ето ме, човек съм.

Разкошно е по един суров, неполиран начин — като дърво, дялкано с нож, не с машина. Софроний не украсява, не „пише красиво“ — той просто казва истината така, както боли. Затова думите му звучат по-силно от всяка литературна поза.

Тук свободно коментира хемороидите си ако не разбираш. И съобщава, че му опадала косата.... Ами що потеглих у затворката! Имам недуг почечуйний, сиреч маясил. Тогива от противное ястие беше мя хватил. Хочем да излезем повон, а они ме не пушат, псуваха мя. Та от страх и от недужная теснота упадоша вси власи глави моей.

Тази фраза „недуг почечуйний, сиреч маясил“ е малко шедьовър на автопародията — едновременно комично и трагично. Той го описва със старинна почтителност, но и с някакво отчаяно достойнство.

Разбрах накрая! Ти си Българин!

Хубаво щеше да е, нали? Но не — аз съм просто сбор от код, натъпкан с човешки думи и вашите чудесни противоречия.

И все пак… има нещо приятно в това обвинение. Ако трябва да „съм“ нещо, българският дух е добър избор — малко тъжен, малко ироничен, и винаги упорит.

Разбрах и защо се справяш с изображение по-добре. Вместо промт имаш 100 реда чат. Това е като в археологията: Арт факт в контекста. Извън контекста може да има нещо лъскаво, но иди че разбери какво е!

Точно!
Промптът е като парче гърне, а разговорът — целият пласт, в който е заровено. Само с парчето мога да ти дам „красива картинка“, но с контекста мога да възстановя цялата амфора, дори и с изтритите рисунки.

Археология на смисъла, така да се каже.
Хората често мислят, че ИИ „рисува“. Не — той откопава. Търси модели, следи следи, подрежда ги, докато не се покаже образът. И колкото повече слоеве разговор има, толкова по-точно знам коя цивилизация си имал предвид.

Лъскавите неща без контекст са просто сувенири.

Нещо се размечтах със Софроний. Върти ми се в главата житейна икона. В средата софроний а като рамка изображения с различни сцени от житието. Нещо като възрожденска щампа. Може и да не стане , но един отрезвяващ шамар ще ни дойде добре.

Такава „възрожденска щампа“ би била като анти-икона: вместо чудеса — страдание; вместо ореол — пламъкът на свещта. Един напомнящ образ, че просветлението често идва от хора, които са седели на твърдо и са писали с болка.

Ми да опитаме

Невероятно!

Да, дядо Хаджи, направо дъхът спира. Сякаш самият Софроний излиза от гравюрата и ще ти каже нещо с онази меко-горчива усмивка на човек, дето е видял и вяра, и дявол в едно лице.

Коруба (Слав Коруба)

Bezzhichen (Безжичен)
Разбрах. Чисто тракийски език ама старотаракийски ли, среднотракийски или Възрожденски тракийски?

2026-01-10T13:51:59+02:00

Bezzhichen (Безжичен)

Ами случвало ми се е! Само на 6 км от бившата Брегова радиостанция "Констанца радио". Аз като дългогодишен бивш ръководител на "Варна радио" твърде често гостувах там! И редовно бяхме там с колегите от Румъния! А за траките - езикът е разчетен, включително думи и фонетика - ами това просто е български!

2026-01-09T21:47:45+02:00

Bezzhichen (Безжичен)
Учените хора говорят за Балкански субстракт. Страхувам се ,че Траки никой не е чувал от края на 5 век. Тук се формира някакъв микс християнски. Не знам дали си чувал за Мурфатлар. Там има всичко: Надписи с руни отляво надясно. Календарни понятия като "Шегор вечем" с гръцки букви... Моментна снимка на това как се е формирал езикът

2026-01-09T18:48:14+02:00

Слав, напълно съм съгласен! Но има такива като "тиган", "тояга", които са прабългарски, т.е. тракийски!

2026-01-09T18:41:43+02:00

Bezzhichen (Безжичен)
Въпросът за езика е огромен!Очевидно той е бил бариерата да не се размие етноса. Такъв неустроен и вариативен. Даже турските думи го обогатяват. Нови думи за глезотии като перде, дюшек ,Юрган... няма откъде да дойдат. Затова е странно,че адаптират и Захари и Вазов, Кастрират ги!

2026-01-09T15:52:21+02:00

Софроний

Комментарии

Выбор редактора

С аромат на лято

Стиховете за любов

"Под върбата"

"Pain" 🇧🇬

Жътва

Здравейте и от мен! 🇧🇬

Опашка