познавам..
всяко ъгълче от твоето лице
но мога да те нарисувам само,
когато те гледам
по памет рисуват само пръстите ми,
защото взимат боя от душата ми...
очите ти
тъжни, брутални и топли...
познавам... познавам защото съм
потъвала в тях стигайки до себе си
познавам...
до безумно съвършенство ръцете ти
с които говориш себе си когато не
можеш да говориш...
и устните ти познавам до милиметър
научих толкова трудната извивка
която ги разделя една от друга..
прилича на вълна... знаеш ли това...
познавам косата ти... и рамената ти
познавам, защото съм се сгушвала в тях
без да съм се сгушвала много пъти
толкова добре те познавам, че
почти усещам аромата ти
на метал, лавандула и мускус е...
и на слънце е, и на поляни с макове и маргарити...
на дъжд, на есен и на дъга...
и на литнали балони с хелий към небето
И на теб....
душата ти познавам...
познавам я!
огън, смърт, живот, бяло, червено, черно,
кокиче, сълза, дете, бръснач, мрак и нежност
И моето добро е...
доброта, която ме разплаква е...
познавам...
усмивките ти познавам
след очите ти, те са последните капчици дъжд,
когато не мога да чуя гласа ти и е пустинно
познавам те...
ти си сила на Ангел,
който е просто човек

Снимката публикувам тук, защото за в раздел фотография е с ниско качество,

но много исках да споделя с вас, Ангелите които успях да снимам.