".... Навън вали. Под есенния ромон

се чувствувам самотна и бездомна,

загубена във този град огромен.

 Това, което бе, не ще се върне.

Сърцето ми самичко се осъди.

Но как безумно бих те днес прегърнала,

да можех пак при тебе там да бъда..."
 

"Дъжд", Елисавета Багряна