11 сент. 2006 г., 12:54

***

759 0 2

Стиховете ми даже се промениха.
Още повече са пропити с тъга.
Странни са мойте мечти.
Странен е и моят свят.
И опитва се той да ме промени-
за да не вярвам,да не бъда добра.
Да си играя с хората,
както често с мен си играят и те.
Разиграват ме.
Разсичат ме на две.
А аз трябва да събирам отломките от своето сърце.
Опитвам се да бъда зряла.
Но се чувствам още дете.
Това още повече наранява моето сърце.
Затова стиховете ми са пълни с тъга.
Но благодарение на тях оцелявам.
И вървя напред с гордо вдигната глава.

                                                                            05.08.2005
     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • комлименти! и шестици без менти
  • Този стих е хубав. Застани по-сериозно и ще видиш, че ако ти се уважаваш и другите ще те уважават.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...