***
Стиховете ми даже се промениха.
Още повече са пропити с тъга.
Странни са мойте мечти.
Странен е и моят свят.
И опитва се той да ме промени-
за да не вярвам,да не бъда добра.
Да си играя с хората,
както често с мен си играят и те.
Разиграват ме.
Разсичат ме на две.
А аз трябва да събирам отломките от своето сърце.
Опитвам се да бъда зряла.
Но се чувствам още дете.
Това още повече наранява моето сърце.
Затова стиховете ми са пълни с тъга.
Но благодарение на тях оцелявам.
И вървя напред с гордо вдигната глава.
05.08.2005
© Ванина All rights reserved.
