* * *

25 дек. 2005 г., 18:14

Поэзия

555 0 1

И не защото трябва да си ида,
и не защото е закон това -
но чака ме едно момиче
със малка длан и пъргави нозе.
Едно момиче - името ми носи,
света поглежда с моите очи.
Понякога към мене тича
да ми покаже своите сълзи -
ударени, изцапани крачета,
очакват моите ръце.
Това е моята принцеса –
сърце разтворила – света посреща,
нетърпелива като пролетна дъга!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения