imperfect (Яна)
274 2097
31 окт. 2017 г., 14:16

Реквием за една буря 

  Поэзия » Любовная
4891 74 78

 

Очите му са с цвят на капучино,

а устните му имат вкус на сняг.

Целунах го веднъж. (Май беше зима).

Отвърна ми. (Май беше непознат).

Сега съм друга някаква. Различна.

Ръцете ми са прелетни ята.

Преди да го позная, бях кокиче —

дете на слънчев лъч. И пролетта.

Тогава ме опари. Като огън.

И станах лято. Август се смали.

Прокарах път към ада. Лятна дрога

по кожата му — хиляди игли.

Забих ги във душата му. До дъно.

Да ги извадя щеше да е грях.

С дъха си го превързах. Безразсъдно

по дланите му вятър разпилях.

А бурите ми... тихичко въздишат

по неговата зима.

Той е тук.

Сега е само мой. И ме обича.

След този стих отлитаме на юг...

 

© Яна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??