3 мая 2007 г., 01:16

******** 

  Поэзия
772 1 1

Отучих се по навик да обичам,
отучих се да вярвам в любовта.
В живота всичко ценно аз отричам.
Така ще бъде - така и след смъртта.


Във ада, нека, в адските огньове,
във ада - по-далече от света.
Във ада, ясно, няма да обичам,
но няма и да плача от това.


Тъй жалка, унижена и такава,
една, потъпкана ,окървавена във прахта.
Изложена пред хората на показ,
а всъщност толкова невидима, сама.


Слухът долава тежък смях и подигравки,
очите никога не ще забравят и това,
как не приятели, а злобни хора
убиват всички чувства - пак сама.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В ада не отиват тези, които обичат, а тези които са наранили, тези които са ги обичали... Много хубаво...успехи
Предложения
: ??:??