21 янв. 2006 г., 14:04

* * * 

  Поэзия
670 0 1
Отдаденост


Внезапно черен облак ме обвива
По стъпките ти тичам пак
Дъждът пороен бързо ги отмива
Следите ти изгубвам в мрак.

Животът си в преследване превърнах
Мълча,когато трябва да крещтя
На кръста си отдавна се разпънах
Да бъдеш мой на всякаква цена.

Принудих си съдбата своя
Във твоята да се сплете
И давех се в мечтата моя
Пътечката ми в пътя ти да спре.

А заден ход в живота няма
Научих няколко неща,
За тебе мога да се срина
И пак да цъфна във прахта.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??