* * *
Внезапно черен облак ме обвива
По стъпките ти тичам пак
Дъждът пороен бързо ги отмива
Следите ти изгубвам в мрак.
Животът си в преследване превърнах
Мълча,когато трябва да крещтя
На кръста си отдавна се разпънах
Да бъдеш мой на всякаква цена.
Принудих си съдбата своя
Във твоята да се сплете
И давех се в мечтата моя
Пътечката ми в пътя ти да спре.
А заден ход в живота няма
Научих няколко неща,
За тебе мога да се срина
И пак да цъфна във прахта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Христова Все права защищены
