Jan 21, 2006, 2:04 PM

* * *

  Poetry
838 0 1
Отдаденост


Внезапно черен облак ме обвива
По стъпките ти тичам пак
Дъждът пороен бързо ги отмива
Следите ти изгубвам в мрак.

Животът си в преследване превърнах
Мълча,когато трябва да крещтя
На кръста си отдавна се разпънах
Да бъдеш мой на всякаква цена.

Принудих си съдбата своя
Във твоята да се сплете
И давех се в мечтата моя
Пътечката ми в пътя ти да спре.

А заден ход в живота няма
Научих няколко неща,
За тебе мога да се срина
И пак да цъфна във прахта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...