21.01.2006 г., 14:04

* * *

839 0 1
Отдаденост


Внезапно черен облак ме обвива
По стъпките ти тичам пак
Дъждът пороен бързо ги отмива
Следите ти изгубвам в мрак.

Животът си в преследване превърнах
Мълча,когато трябва да крещтя
На кръста си отдавна се разпънах
Да бъдеш мой на всякаква цена.

Принудих си съдбата своя
Във твоята да се сплете
И давех се в мечтата моя
Пътечката ми в пътя ти да спре.

А заден ход в живота няма
Научих няколко неща,
За тебе мога да се срина
И пак да цъфна във прахта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...