* * *

Не виждаш път. Дори насока.

Живота прекосяваме като слепци.

Пак тръгваш в някаква посока,

а в сърцата – болката тежи!

Не виждаш изход. Път човешки.

Изпълнен с възход и низини.

И колко пъти все едни и същи грешки

повтаряш и повтаряш. А боли.

Тъй някъде по пътя ни лудешки,

Душата ни познава Любовта!

Допускайки си всеки своите грешки,

достига до заветна Светлина.

И в миг разбира, че пробуден,

обърнал се човек в беда.

В живота - най-страшната ни грешка

е криволичеща пътечка за дома.