Apr 2, 2010, 7:05 PM

* * *

  Poetry » Love
867 0 0

Не виждаш път. Дори насока.

Живота прекосяваме като слепци.

Пак тръгваш в някаква посока,

а в сърцата – болката тежи!

 

Не виждаш изход. Път човешки.

Изпълнен с възход и низини.

И колко пъти все едни и същи грешки

повтаряш и повтаряш. А боли.

 

Тъй някъде по пътя ни лудешки,

Душата ни познава Любовта!

Допускайки си всеки своите грешки,

достига до заветна Светлина.

 

И в миг разбира, че пробуден,

обърнал се човек в беда.

В живота - най-страшната ни грешка

е криволичеща пътечка за дома.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...