Не виждаш път. Дори насока.
Живота прекосяваме като слепци.
Пак тръгваш в някаква посока,
а в сърцата – болката тежи!
Не виждаш изход. Път човешки.
Изпълнен с възход и низини.
И колко пъти все едни и същи грешки
повтаряш и повтаряш. А боли.
Тъй някъде по пътя ни лудешки,
Душата ни познава Любовта!
Допускайки си всеки своите грешки,
достига до заветна Светлина. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up