Не виждаш път. Дори насока.
Живота прекосяваме като слепци.
Пак тръгваш в някаква посока,
а в сърцата – болката тежи!
Не виждаш изход. Път човешки.
Изпълнен с възход и низини.
И колко пъти все едни и същи грешки
повтаряш и повтаряш. А боли.
Тъй някъде по пътя ни лудешки,
Душата ни познава Любовта!
Допускайки си всеки своите грешки,
достига до заветна Светлина. ...