9 нояб. 2007 г., 09:10

* * *

1.2K 0 4

Преди той беше нежен с нея,

описваше я пред всички като фея,

фея на щастието, самотата и любовта,

феята, която го остави да страда сам на света!

 

Тя била жестока, наранена и отчуждена,

тя била малка фея заблудена,

смачкал и смазал я е най-добрият й приятел,

оттогава тя решила да е на живота предател!

 

Предаде себе си и всичко на света,

след време дори предаде и любовта...

Предала и него - момчето единствено,

което с любов я даряваше и за всичко й прощаваше...

 

Но за всичко, казват, има граница,

нима заслужавала прошка тази нещастница?

Ето, че сама за дълго останала тя,

сама без момчето и любовта!

 

Тогава разбрала, че тя го обича,

че името му нощем изрича,

че сбъркала с всичките си лъжи,

че загубила го завинаги и сега боли!

 

Минало време, а тя със спомена живее,

отчаяно не спира да го чака,

наведена на колене във мрака,

сама в живота, сама в любовта,

сама на земята, сама на света!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елен Ривес Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви много !!!
  • "Тогава разбрала, че тя го обича,
    че името му нощем изрича,"

    "отчаяно не спира да го чака,
    наведена на колене във мрака,
    сама в живота, сама в любовта,
    сама на земята, сама на света!!!"

    Елен, развълнува ме. Любовта е нещо силно и необяснимо ... за нея няма невъзможни неща. Ти си го казала по оригинален начин, много искрено и ангажирано... Любовта идва при всеки, защото всички я заслужаваме, макар и да грешим понякога... Вярвай в това ! Чакам още твои неща - избистрени и по-мелодични. Поздрави !

  • Така е,губиш някого и тогава разбираш стойността му.
    Поздрави!
  • Идеята ми допада;>

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...