* * *

9 нояб. 2007 г., 09:10

Поэзия » Любовная

891 0 4

Преди той беше нежен с нея,

описваше я пред всички като фея,

фея на щастието, самотата и любовта,

феята, която го остави да страда сам на света!

Тя била жестока, наранена и отчуждена,

тя била малка фея заблудена,

смачкал и смазал я е най-добрият й приятел,

оттогава тя решила да е на живота предател!

Предаде себе си и всичко на света,

след време дори предаде и любовта...

Предала и него - момчето единствено,

което с любов я даряваше и за всичко й прощаваше...

Но за всичко, казват, има граница,

нима заслужавала прошка тази нещастница?

Ето, че сама за дълго останала тя,

сама без момчето и любовта!

Тогава разбрала, че тя го обича,

че името му нощем изрича,

че сбъркала с всичките си лъжи,

че загубила го завинаги и сега боли!

Минало време, а тя със спомена живее,

отчаяно не спира да го чака,

наведена на колене във мрака,

сама в живота, сама в любовта,

сама на земята, сама на света!!!