9.11.2007 г., 9:10

* * *

1.2K 0 4

Преди той беше нежен с нея,

описваше я пред всички като фея,

фея на щастието, самотата и любовта,

феята, която го остави да страда сам на света!

 

Тя била жестока, наранена и отчуждена,

тя била малка фея заблудена,

смачкал и смазал я е най-добрият й приятел,

оттогава тя решила да е на живота предател!

 

Предаде себе си и всичко на света,

след време дори предаде и любовта...

Предала и него - момчето единствено,

което с любов я даряваше и за всичко й прощаваше...

 

Но за всичко, казват, има граница,

нима заслужавала прошка тази нещастница?

Ето, че сама за дълго останала тя,

сама без момчето и любовта!

 

Тогава разбрала, че тя го обича,

че името му нощем изрича,

че сбъркала с всичките си лъжи,

че загубила го завинаги и сега боли!

 

Минало време, а тя със спомена живее,

отчаяно не спира да го чака,

наведена на колене във мрака,

сама в живота, сама в любовта,

сама на земята, сама на света!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елен Ривес Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много !!!
  • "Тогава разбрала, че тя го обича,
    че името му нощем изрича,"

    "отчаяно не спира да го чака,
    наведена на колене във мрака,
    сама в живота, сама в любовта,
    сама на земята, сама на света!!!"

    Елен, развълнува ме. Любовта е нещо силно и необяснимо ... за нея няма невъзможни неща. Ти си го казала по оригинален начин, много искрено и ангажирано... Любовта идва при всеки, защото всички я заслужаваме, макар и да грешим понякога... Вярвай в това ! Чакам още твои неща - избистрени и по-мелодични. Поздрави !

  • Така е,губиш някого и тогава разбираш стойността му.
    Поздрави!
  • Идеята ми допада;>

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...