12 апр. 2006 г., 16:57

* * * 

  Поэзия
872 0 3
Мрак препъва краката ми,
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...

Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?

Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел.

Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук- таме капят
от дъха й мъниста.

© Ясита Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??