* * *
Мрак препъва краката ми,
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...
Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?
Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел.
Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук- таме капят
от дъха й мъниста.
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...
Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?
Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел.
Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук- таме капят
от дъха й мъниста.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясита Все права защищены
