12 abr 2006, 16:57
* * *
Мрак препъва краката ми,
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...
Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?
Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел.
Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук- таме капят
от дъха й мъниста.
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...
Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?
Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел.
Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук- таме капят
от дъха й мъниста.
© Ясита Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Поздравявам те много! Това е бисер!6
-
...Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук-там капят
от дъха й мъниста...
Много е красиво! -
Много хубаво стихо!Поздравявам те!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
