* * *

Apr 12, 2006, 4:57 PM

Poetry

874 0 3

Мрак препъва краката ми,
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...

Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?

Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел.

Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук- таме капят
от дъха й мъниста.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mishona_art (Анелия Шишкова)

2006-06-29T16:47:45+03:00

Поздравявам те много! Това е бисер!6
ВТ (Вили Тодоров)

2006-04-12T21:21:39+03:00

...Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук-там капят
от дъха й мъниста...
Много е красиво!
Логична (Диана Борисова)

2006-04-12T17:39:47+03:00

Много хубаво стихо!Поздравявам те!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works