Ясита (Ясита) Ясита (Ясита)
7
Apr 12, 2006, 4:57 PM

* * *

  Poetry
1.3K 0 3
Мрак препъва краката ми,
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...

Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?

Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел.

Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук- таме капят
от дъха й мъниста.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясита All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0