* * *

11 мая 2006 г., 22:46

Поэзия

805 0 1

Слънцето ме близна по челото,
заплете лъч в немирната къдрица,
подсвирна и намигна през стъклото
на шарената ми зеница.
Подръпна устните ми във усмивка,
изтри росата от очите,
за миг помислих си: "Щастливка!" -
щом слънцето ми е приятел.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения