11 may 2006, 22:46

* * * 

  Poesía
709 0 1

Слънцето ме близна по челото,
заплете лъч в немирната къдрица,
подсвирна и намигна през стъклото
на шарената ми зеница.
Подръпна устните ми във усмивка,
изтри росата от очите,
за миг помислих си: "Щастливка!" -
щом слънцето ми е приятел.

© Десислава Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??