* * *

May 11, 2006, 10:46 PM

Poetry

766 0 1

Слънцето ме близна по челото,
заплете лъч в немирната къдрица,
подсвирна и намигна през стъклото
на шарената ми зеница.
Подръпна устните ми във усмивка,
изтри росата от очите,
за миг помислих си: "Щастливка!" -
щом слънцето ми е приятел.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mishona_art (Анелия Шишкова)

2006-06-03T11:05:55+03:00

Е, най-сетне малко оптимизъм! 6

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works