* * *

May 11, 2006, 10:46 PM

Poetry

870 0 1

Слънцето ме близна по челото,
заплете лъч в немирната къдрица,
подсвирна и намигна през стъклото
на шарената ми зеница.
Подръпна устните ми във усмивка,
изтри росата от очите,
за миг помислих си: "Щастливка!" -
щом слънцето ми е приятел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works